орда

Речник на българския език

о̀рда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. о̀рди, ж.
1. ист. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена.
2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда.

Грешни изписвания (1)

  • ордъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-да
членувано ор-да-та
мн.ч. ор-ди
членувано ор-ди-те
звателна форма