стадо

Речник на българския език

ста̀до съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. стада̀, ср.
1. Група животни от един и същ вид, които се движат заедно, хранят се заедно, живеят заедно. Овче стадо. Стадо крави.
2. Пренебр. Група от хора без индивидуалност.
прил. ста̀ден, ста̀дна, ста̀дно, мн. ста̀дни. Стадно чувство.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • стаду

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-до
членувано ста-до-то
мн.ч. ста-да
членувано ста-да-та