софра

Речник на българския език

софра̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. софри, ж.
1. Остар. Ниска кръгла маса за хранене. Сядам на софрата.
2. Прен. Разг. Трапеза, гощаване, ядене. Не мога да им предложа софра. Богата софра.
• Кьор софра. — Разг. Безплатно ядене, на чужда сметка.
• На държавната софра. — На държавна (високо платена) длъжност.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • софръ
  • суфра
  • суфръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. соф-ра
членувано соф-ра-та
мн.ч. соф-ри
членувано соф-ри-те
звателна форма —

Връзки