трапеза

Речник на българския език

трапѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. трапѐзи, ж.
1. Остар. Маса, софра, на която се яде.
2. Маса с наредено ядене, обикн. богато. Слагам трапеза. Вдигам трапеза. Каня на трапеза.
3. Ядене. Трапезата ми е хляб и сол. Богата трапеза.
прил. трапѐзен, трапѐзна, трапѐзно, мн. трапѐзни.
На/от държавната трапеза. — На държавна заплата или облагодетелстване с държавни средства.

Грешни изписвания (3)

  • трапезъ
  • тръпеза
  • тръпезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-пе-за
членувано тра-пе-за-та
мн.ч. тра-пе-зи
членувано тра-пе-зи-те
звателна форма