ручей

Речник на българския език

1. ру̀чей — съществително име, мъжки род (тип 32)

Значение

ручеят, ручея, мн. ручеи, (два) ручея, м. Бърз планински поток. Пеещ ручей.

Синоними

извор, поточе, бързей, вада, вадичка, рекичка, чучур, чешма, кладенец

Грешни изписвания (1)

ручий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ру-чей
	непълен член	ру-чея
	пълен член	ру-че-ят
мн.ч.		ру-чеи
мн.ч.	членувано	ру-че-и-те
бройна форма		ру-чея
звателна форма		—

2. Ру̀чей — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (1)

Ручий

Връзки

Вход