ручей

Речник на българския език

1. ру̀чей съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

ручеят, ручея, мн. ручеи, (два) ручея, м. Бърз планински поток. Пеещ ручей.

Грешни изписвания (1)

  • ручий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-чей
непълен член ру-чея
пълен член ру-че-ят
мн.ч. ру-чеи
членувано ру-че-и-те
бройна форма ру-чея
звателна форма

2. Ру̀чей географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ручий