кладенец

Речник на българския език

1. кла̀денец съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. кла̀денци, (два) кла̀денеца, м.
1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, окачена на специално устройство. Във всеки двор по селата има кладенец. Вадя вода от кладенец.
2. Дупка за извличане на петрол. Петролни кладенци.
Артезиански кладенец. — Тръбен кладенец за черпене на подземни води.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • кладениц
  • кладинец
  • кладиниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-де-нец
непълен член кла-де-не-ца
пълен член кла-де-не-цът
мн.ч. кла-ден-ци
членувано кла-ден-ци-те
бройна форма кла-де-не-ца
звателна форма

2. Кла̀денец географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Кладениц
  • Кладинец
  • Кладиниц