ток
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
то̀кът, то̀ка, само ед., м.
1. Насочено движение на електрически заряди в проводник; електрически ток. Включвам тока. Токът спря. Няма ток. Токът дойде.
2. Прен. Течение, поток. В тока на речта.
то̀кът, то̀ка, мн. то̀кове, (два) то̀ка, м. Удължена част на обувка под петата. Висок ток. Нисък ток. Обичам обувки с широк ток.
1. Насочено движение на електрически заряди в проводник; електрически ток. Включвам тока. Токът спря. Няма ток. Токът дойде.
2. Прен. Течение, поток. В тока на речта.
то̀кът, то̀ка, мн. то̀кове, (два) то̀ка, м. Удължена част на обувка под петата. Висок ток. Нисък ток. Обичам обувки с широк ток.