тока

Речник на българския език

1. тока̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. токи, ж.
1. Малка метална/пластмасова рамка с езиче, която служи за закопчаване на колан, чанта, обувки.
2. Разг. Приспособление за защипване на коса.
същ. умал. токѝчка, мн. токѝчки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • токъ
  • тука
  • тукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ка
членувано то-ка-та
мн.ч. то-ки
членувано то-ки-те
звателна форма

2. тока — ед. ч. непълен член

тока е производна форма на ток (ед. ч. непълен член).

3. тока — бройна форма

тока е производна форма на ток (бройна форма).