брошка

Речник на българския език

бро̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бро̀шки, ж. Женско украшение, на чиято задна страна има игла за прикрепване към дрехата.

Грешни изписвания (2)

  • брошкъ
  • брожка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брош-ка
членувано брош-ка-та
мн.ч. брош-ки
членувано брош-ки-те
звателна форма