катарама

Речник на българския език

катара̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. катара̀ми, ж. Закопчалка с тока на колан, обувки, чанта. Купих си обувки с катарами.

Грешни изписвания (7)

  • катарамъ
  • катърама
  • катърамъ
  • кътарама
  • кътарамъ
  • кътърама
  • кътърамъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-ра-ма
членувано ка-та-ра-ма-та
мн.ч. ка-та-ра-ми
членувано ка-та-ра-ми-те
звателна форма