клатене

Речник на българския език

кла̀тене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • клатени
  • клатине
  • клатини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-те-не
членувано кла-те-не-то
мн.ч. кла-те-ния
членувано кла-те-ни-я-та