люлеене

Речник на българския език

люлѐене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. люлѐя

Грешни изписвания (11)

  • лйолеене
  • лйолеени
  • лйолеине
  • лйолеини
  • лйулеене
  • лйулеени
  • лйулеине
  • лйулеини
  • люлеени
  • люлеине
  • люлеини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-ле-е-не
членувано лю-ле-е-не-то
мн.ч. лю-ле-е-ния
членувано лю-ле-е-ни-я-та