разпоредителност

Речник на българския език

разпоредѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • разпоредителнос
  • разпоредителнус
  • разпоредитилнос
  • разпоредитилнус
  • разпоридителнос
  • разпоридителнус
  • разпоридитилнос
  • разпоридитилнус
  • разпуредителнос
  • разпуредителнус
  • разпуредитилнос
  • разпуредитилнус
  • разпуридителнос
  • разпуридителнус
  • разпуридитилнос
  • разпуридитилнус
  • ръзпоредителнос
  • ръзпоредителнус
  • ръзпоредитилнос
  • ръзпоредитилнус
  • ръзпоридителнос
  • ръзпоридителнус
  • ръзпоридитилнос
  • ръзпоридитилнус
  • ръзпуредителнос
  • ръзпуредителнус
  • ръзпуредитилнос
  • ръзпуредитилнус
  • ръзпуридителнос
  • ръзпуридителнус
  • ръзпуридитилнос
  • ръзпуридитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-по-ре-ди-тел-ност
членувано раз-по-ре-ди-тел-ност-та
мн.ч. раз-по-ре-ди-тел-нос-ти
членувано раз-по-ре-ди-тел-нос-ти-те
звателна форма