автоно̀мен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
автоно̀мна, автоно̀мно, мн. автоно̀мни, прил. Който има автономия.
същ. автоно̀мност, автономността̀, ж.
същ. автоно̀мност, автономността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- автономин
- автуномен
- автуномин
- афтономен
- афтономин
- афтуномен
- афтуномин
- ъвтономен
- ъвтономин
- ъвтуномен
- ъвтуномин
- ъфтономен
- ъфтономин
- ъфтуномен
- ъфтуномин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ав-то-но-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ав-то-ном-ния | ||
| пълен член | ав-то-ном-ни-ят | ||
| ж. р. | ав-то-ном-на | ||
| членувано | ав-то-ном-на-та | ||
| ср. р. | ав-то-ном-но | ||
| членувано | ав-то-ном-но-то | ||
| мн. ч. | ав-то-ном-ни | ||
| членувано | ав-то-ном-ни-те | ||