правоверен

Речник на българския език

правовѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

правовѐрна, правовѐрно, мн. правовѐрни, прил.
1. Който вярва в истината.
2. Който се е посветил изцяло, без отклонения на една идея.



правовѐрният, правовѐрния, мн. правовѐрни, м. Последовател на исляма.

Грешни изписвания (7)

  • правоверин
  • правуверен
  • правуверин
  • пръвоверен
  • пръвоверин
  • пръвуверен
  • пръвуверин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-во-ве-рен
непълен член пра-во-вер-ния
пълен член пра-во-вер-ни-ят
ж. р. пра-во-вер-на
членувано пра-во-вер-на-та
ср. р. пра-во-вер-но
членувано пра-во-вер-но-то
мн. ч. пра-во-вер-ни
членувано пра-во-вер-ни-те