друг

дру̀га, дру̀го, мн. дру̀ги, прил.
1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. От другата страна на улицата.
2. Числ. Втори. Един, че друг, че трети.
3. Следващ спрямо минал или бъдещ определен момент. На другата нощ.
4. Различен от посочения; инакъв. Работата е съвсем друга. Ти си друг — не си като мене.
5. Като същ. Този, който е извън обхвата, извън обема на посочените. Другите да му мислят. • Едно-друго. Различни неща.
• Без друго. — Без съмнение; и без това.
• Гледам с (по-) друго (други) око (очи). — Отношението ми става различно.
• Друга работа съм. — Разг. За лица — различен съм, обикн. по-добър.
• Това е друга работа. — Това променя нещата, отношението ми.
• Това е друг въпрос. — Това е странично, няма отношение към обсъждания проблем.
• Друго двайсет! — Разг. Възклицание при учудване от нещо непредвидено, твърде неприятно.
• Друг път. — Разг. За категоричен отказ.
• Един през друг. — Всички заедно, безразборно.
• Между другото. — Вметнат израз в началото на странични по отношение на основния проблем разсъждения.
• Обръщам другия край. — Разг. Започвам да се отнасям строго.