живак

Речник на българския език

жива̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Химически елемент — сребристобял течен метал, който се прилага за направа на термометри и др. уреди.
2. Прен. Много подвижен, пъргав човек. Голям живак е това дете, не се спира.

Грешни изписвания (1)

  • жевак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-вак
непълен член жи-ва-ка
пълен член жи-ва-кът
мн.ч. жи-ва-ци
членувано жи-ва-ци-те
бройна форма жи-ва-ка
звателна форма