хвъркат

Речник на българския език

1. хвърка̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

хвърка̀та, хвърка̀то, мн. хвърка̀ти, прил. Остар.
1. Който може да лети, хвърчи. Хвъркати животни.
2. Прен. Който се движи много бързо. Хвърката дружина.

Грешни изписвания (3)

  • фаркат
  • фъркат
  • хваркат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хвър-кат
непълен член хвър-ка-тия
пълен член хвър-ка-ти-ят
ж. р. хвър-ка-та
членувано хвър-ка-та-та
ср. р. хвър-ка-то
членувано хвър-ка-то-то
мн. ч. хвър-ка-ти
членувано хвър-ка-ти-те

2. хвъркат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

хвъркат е производна форма на хвъркам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).