пожар

Речник на българския език

пожа̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пожа̀ри, (два) пожа̀ра, м.
1. Неконтролиран огън, който унищожава ценности.
2. Прен. Вътрешен огън, възпламеняване. Пожар ме гори.
прил. пожа̀рен, пожа̀рна, пожа̀рно, мн. пожа̀рни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пужар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-жар
непълен член по-жа-ра
пълен член по-жа-рът
мн.ч. по-жа-ри
членувано по-жа-ри-те
бройна форма по-жа-ра
звателна форма —

Връзки