въглен

Речник на българския език

1. въ̀глен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. въ̀глени, (два) въ̀глена, м.
1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.
2. Прен. За очи — черни, блестящи.
същ. умал. въ̀гленче, мн. въ̀гленчета, ср.
Активен въглен.Спец. Продукт, получен при овъгляване на разни суровини, който се използва като филтър за пречистване на вода, въздух и др.
Медицински въглен.Спец. Въглен, който се употребява като лекарство за пречистване на червата.

Грешни изписвания (1)

  • въглин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въг-лен
непълен член въг-ле-на
пълен член въг-ле-нът
мн.ч. въг-ле-ни
членувано въг-ле-ни-те
бройна форма въг-ле-на
звателна форма

2. въ̀глен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. въ̀глени, (два) въ̀глена, м.
1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.
2. Прен. За очи — черни, блестящи.
същ. умал. въ̀гленче, мн. въ̀гленчета, ср.
Активен въглен.Спец. Продукт, получен при овъгляване на разни суровини, който се използва като филтър за пречистване на вода, въздух и др.
Медицински въглен.Спец. Въглен, който се употребява като лекарство за пречистване на червата.

Грешни изписвания (1)

  • въглин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въг-лен
непълен член въг-ле-ния
пълен член въг-ле-ни-ят
ж. р. въг-ле-на
членувано въг-ле-на-та
ср. р. въг-ле-но
членувано въг-ле-но-то
мн. ч. въг-ле-ни
членувано въг-ле-ни-те

3. Въ̀глен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Въглин