въгленче

Речник на българския език

въ̀гленче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • въгленчи
  • въглинче
  • въглинчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въг-лен-че
членувано въг-лен-че-то
мн.ч. въг-лен-че-та
членувано въг-лен-че-та-та