користолюбѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
користолюбѝва, користолюбѝво, мн. користолюбѝви, прил. Който се стреми към материални облаги. Много е користолюбив, от всичко иска да извлече полза за себе си.
Синоними
Грешни изписвания (8)
- корестолюбиф
- корестулюбиф
- користолюбиф
- користулюбиф
- курестолюбиф
- курестулюбиф
- куристолюбиф
- куристулюбиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-рис-то-лю-бив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-рис-то-лю-би-вия | ||
| пълен член | ко-рис-то-лю-би-ви-ят | ||
| ж. р. | ко-рис-то-лю-би-ва | ||
| членувано | ко-рис-то-лю-би-ва-та | ||
| ср. р. | ко-рис-то-лю-би-во | ||
| членувано | ко-рис-то-лю-би-во-то | ||
| мн. ч. | ко-рис-то-лю-би-ви | ||
| членувано | ко-рис-то-лю-би-ви-те | ||