лаком

Речник на българския език

ла̀ком прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ла̀кома, ла̀комо, мн. ла̀коми, прил.
1. Който по природа яде много. Лакомо дете. Лакомо коте.
2. Прен. Алчен, ненаситен. Лаком за пари. Лаком за работа.
същ. лакомѝя, ж.

Грешни изписвания (1)

  • лакум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ла-ком
непълен член ла-ко-мия
пълен член ла-ко-ми-ят
ж. р. ла-ко-ма
членувано ла-ко-ма-та
ср. р. ла-ко-мо
членувано ла-ко-мо-то
мн. ч. ла-ко-ми
членувано ла-ко-ми-те