лакомите

Речник на българския език

1. лакомите — мн. ч. членувано

лакомите е производна форма на лаком (мн. ч. членувано).

2. лакомите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

лакомите е производна форма на лакомя се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).