хищен

Речник на българския език

хѝщен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

хѝщна, хѝщно, мн. хѝщни, прил.
1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел.
2. Прен. Който прилича на такова животно по жестокост, настървение; безмилостен, граблив. Хищен поглед. Хищна усмивка. Хищни хора.
нареч. хѝщно.
същ. хѝщност, хищността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • хиштен
  • хиштин
  • хищин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хи-щен
непълен член хищ-ния
пълен член хищ-ни-ят
ж. р. хищ-на
членувано хищ-на-та
ср. р. хищ-но
членувано хищ-но-то
мн. ч. хищ-ни
членувано хищ-ни-те