консервативен

Речник на българския език

консерватѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

консерватѝвна, консерватѝвно, мн. консерватѝвни, прил.
1. Който е враждебен на всякакви нововъведения или изразява такава враждебност. Консервативен човек. Консервативни схващания.
2. Спец. В медицината — лечение, което се извършва без хирургическа намеса.
същ. консерватѝвност, консервативността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • консервативин
  • консервътивен
  • консервътивин
  • консирвативен
  • консирвативин
  • консирвътивен
  • консирвътивин
  • кунсервативен
  • кунсервативин
  • кунсервътивен
  • кунсервътивин
  • кунсирвативен
  • кунсирвативин
  • кунсирвътивен
  • кунсирвътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-сер-ва-ти-вен
непълен член кон-сер-ва-тив-ния
пълен член кон-сер-ва-тив-ни-ят
ж. р. кон-сер-ва-тив-на
членувано кон-сер-ва-тив-на-та
ср. р. кон-сер-ва-тив-но
членувано кон-сер-ва-тив-но-то
мн. ч. кон-сер-ва-тив-ни
членувано кон-сер-ва-тив-ни-те