сбутан

Речник на българския език

1. сбу̀тан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

сбутана, сбутано, мн. сбутани, прил. Разг.
1. Който е с непривлекателен, невзрачен, неугледен външен вид. Сбутана къща. Сбутана улица. Сбутана физиономия.
2. Който е некачествен, лошо направен. Сбутани обувки. Сбутана статия. Сбутан плат.
3. Който е възглупав и/или не умее да защитава правата си.

Грешни изписвания (3)

  • збутан
  • збутън
  • сбутън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сбу-тан
непълен член сбу-та-ния
пълен член сбу-та-ни-ят
ж. р. сбу-та-на
членувано сбу-та-на-та
ср. р. сбу-та-но
членувано сбу-та-но-то
мн. ч. сбу-та-ни
членувано сбу-та-ни-те

2. сбутан — мин. страд. прич. м. р.

сбутан е производна форма на сбутам (мин. страд. прич. м. р.).