сбутам

Речник на българския език

сбу̀там преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

сбуташ, св.вж. сбутвам.

Грешни изписвания (3)

  • збутам
  • збутъм
  • сбутъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сбу-там сбу-та-ме
2 лице сбу-таш сбу-та-те
3 лице сбу-та сбу-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сбу-тах сбу-тах-ме
2 лице сбу-та сбу-тах-те
3 лице сбу-та сбу-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сбу-тах сбу-тах-ме
2 лице сбу-та-ше сбу-тах-те
3 лице сбу-та-ше сбу-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбутал съм сбутала съм сбутало съм сбутали сме
2 лице сбутал си сбутала си сбутало си сбутали сте
3 лице сбутал е сбутала е сбутало е сбутали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сбутал бях сбутала бях сбутало бяхме сбутали
2 лице беше сбутал беше сбутала беше сбутало бяхте сбутали
3 лице беше сбутал беше сбутала беше сбутало бяха сбутали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сбутам ще сбутаме
2 лице ще сбуташ ще сбутате
3 лице ще сбута ще сбутат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сбутал ще съм сбутала ще съм сбутало ще сме сбутали
2 лице ще си сбутал ще си сбутала ще си сбутало ще сте сбутали
3 лице ще е сбутал ще е сбутала ще е сбутало ще са сбутали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сбутам щяхме да сбутаме
2 лице щеше да сбуташ щяхте да сбутате
3 лице щеше да сбута щяха да сбутат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сбутал щях да съм сбутала щях да съм сбутало щяхме да сме сбутали
2 лице щеше да си сбутал щеше да си сбутала щеше да си сбутало щяхте да сте сбутали
3 лице щеше да е сбутал щеше да е сбутала щеше да е сбутало щяха да са сбутали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбутал съм сбутала съм сбутало съм сбутали сме
2 лице сбутал си сбутала си сбутало си сбутали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбутал съм сбутала съм сбутало съм сбутали сме
2 лице сбутал си сбутала си сбутало си сбутали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сбутал била съм сбутала било съм сбутало били сме сбутали
2 лице бил си сбутал била си сбутала било си сбутало били сте сбутали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сбутам щяла съм да сбутам щяло съм да сбутам щели сме да сбутаме
2 лице щял си да сбуташ щяла си да сбуташ щяло си да сбуташ щели сте да сбутате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сбутал щяла съм да съм сбутала щяло съм да съм сбутало щели сме да сме сбутали
2 лице щял си да си сбутал щяла си да си сбутала щяло си да си сбутало щели сте да сте сбутали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сбутал бих сбутала бих сбутало бихме сбутали
2 лице би сбутал би сбутала би сбутало бихте сбутали
3 лице би сбутал би сбутала би сбутало биха сбутали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбу-тай сбу-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сбу-тан
непълен член сбу-та-ния
пълен член сбу-та-ни-ят
женски род сбу-та-на
членувано сбу-та-на-та
среден род сбу-та-но
членувано сбу-та-но-то
множествено число сбу-та-ни
членувано сбу-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сбу-тал
непълен член сбу-та-лия
пълен член сбу-та-ли-ят
женски род сбу-та-ла
членувано сбу-та-ла-та
среден род сбу-та-ло
членувано сбу-та-ло-то
множествено число сбу-та-ли
членувано сбу-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сбу-тал
женски род сбу-та-ла
среден род сбу-та-ло
множествено число сбу-та-ли