сбутало

Речник на българския език

1. сбутало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сбутало е производна форма на сбутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сбутало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сбутало е производна форма на сбутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сбутало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сбутало е производна форма на сбутам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сбутало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сбутало е производна форма на сбутам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).