сбутаха

Речник на българския език

1. сбутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сбутаха е производна форма на сбутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сбутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сбутаха е производна форма на сбутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).