сбутал

Речник на българския език

1. сбутал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбутал е производна форма на сбутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбутал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбутал е производна форма на сбутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сбутал — мин. деят. св. прич. м. р.

сбутал е производна форма на сбутам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сбутал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сбутал е производна форма на сбутам (мин. деят. несв. прич. м. р.).