схлупен

Речник на българския език

1. схлу̀пен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

схлу̀пена, схлу̀пено, мн. схлу̀пени, прил. За сграда — нисък, прихлупен, разкривен. Схлупена селска къща.

Грешни изписвания (1)

  • схлупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. схлу-пен
непълен член схлу-пе-ния
пълен член схлу-пе-ни-ят
ж. р. схлу-пе-на
членувано схлу-пе-на-та
ср. р. схлу-пе-но
членувано схлу-пе-но-то
мн. ч. схлу-пе-ни
членувано схлу-пе-ни-те

2. схлупен — мин. страд. прич. м. р.

схлупен е производна форма на схлупя (мин. страд. прич. м. р.).