хулен

Речник на българския език

1. ху̀лен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ху̀лна, ху̀лно, мн. ху̀лни, прил. Който съдържа хули. Хулни думи.

Грешни изписвания (1)

  • хулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ху-лен
непълен член ху-ле-ния
пълен член ху-ле-ни-ят
ж. р. ху-ле-на
членувано ху-ле-на-та
ср. р. ху-ле-но
членувано ху-ле-но-то
мн. ч. ху-ле-ни
членувано ху-ле-ни-те

2. ху̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ху̀лна, ху̀лно, мн. ху̀лни, прил. Който съдържа хули. Хулни думи.

Грешни изписвания (1)

  • хулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ху-лен
непълен член хул-ния
пълен член хул-ни-ят
ж. р. хул-на
членувано хул-на-та
ср. р. хул-но
членувано хул-но-то
мн. ч. хул-ни
членувано хул-ни-те

3. хулен — мин. страд. прич. м. р.

хулен е производна форма на хуля (мин. страд. прич. м. р.).