хулените

Речник на българския език

1. хулените — мн. ч. членувано

хулените е производна форма на хулен (мн. ч. членувано).

2. хулените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

хулените е производна форма на хуля (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).