оттеглил

Речник на българския език

1. оттеглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттеглил е производна форма на оттегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттеглил — мин. деят. св. прич. м. р.

оттеглил е производна форма на оттегля (мин. деят. св. прич. м. р.).