всякакъв

Речник на българския език

вся̀какъв обобщително местоимение (тип 129) редактиране

Значение

вся̀каква, вся̀какво, мн. вся̀какви, обобщ. мест.
1. Като прил. Обикн. мн. За означаване на множество от качествени признаци на предмети от един и същ род: различни, разнообразни, всевъзможни. Има всякакви хора: и по-добри, и по-лоши. Минах през всякакви изпитания. Готов съм на всякаква работа.
2. Като същ. Пренебр. Само мн. Най-различни. Напоследък почнаха да ми се мъкнат всякакви.

Грешни изписвания (7)

  • всякакав
  • всякъкав
  • всякъкъв
  • всякакаф
  • всякакъф
  • всякъкаф
  • всякъкъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. вся-ка-къв
м.р., ед.ч., непълен член
м.р., ед.ч., пълен член
винителен падеж
дателен падеж
дателен падеж, предложна форма (на ?)
ж.р., ед.ч. вся-как-ва
ж.р., ед.ч., членувано
ср.р., ед.ч. вся-как-во
ср.р., ед.ч., членувано
мн.ч. вся-как-ви
мн.ч., членувано