всеки

Речник на българския език

всѐки обобщително местоимение (тип 128) редактиране

Значение

вся̀ка, вся̀ко, мн. всѐки, обобщ. мест.
1. Като прил., само ед. Който и да е елемент измежду елементите в една група, без изключение. Всяка жена обича красивото. Всеки възпитан човек би постъпил така. Всяка вечер съм у тях. Не всяка година ходя на почивка.
2. Като прил., само мн. В съчетание с числ. бройни — която и да е група от елементи измежду елементите в по-обща група, без изключение. На всеки два часа се стряскаше.
3. Като същ., само ед. всѐки, вин. остар. всѐкиго, дат. остар. всѐкиму. Което и да е лице без оглед на пола му измежду лицата в една група, без изключение. Така всеки знае. Искам да се срещна с всеки от вас поотделно. Това всекиго може да обиди. Всекиму добро струва.
За всеки случай. — Евентуално.
На всяка цена. — Непременно.
По всяка вероятност. — Вероятно.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • всеке

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. все-ки
м.р., ед.ч., непълен член
м.р., ед.ч., пълен член
винителен падеж все-ки-го
дателен падеж все-ки-му
дателен падеж, предложна форма (на ?) все-ки
ж.р., ед.ч. вся-ка
ж.р., ед.ч., членувано
ср.р., ед.ч. вся-ко
ср.р., ед.ч., членувано
мн.ч.
мн.ч., членувано