обра̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
обра̀тна, обра̀тно, мн. обра̀тни, прил.
1. Който се отнася към противоположната страна. На обратната страна на снимката се подписа.
2. Който води назад, в противоположната на първоначалното движение посока. Когато стигна върха, се замисли за обратния път, който да избере.
3. Разг. Пренебр. За човек — с опак характер; който обича да противоречи, да се противопоставя. Ама че обратен човек, винаги е против.
4. Като същ., ср. Съвършено несходен, противоречащ на друг. Мисля обратното.
• Обратната страна на медала. — Лошата, отрицателната страна на нещо.
• С обратна резба. — Жарг. С хомосексуални наклонности.
1. Който се отнася към противоположната страна. На обратната страна на снимката се подписа.
2. Който води назад, в противоположната на първоначалното движение посока. Когато стигна върха, се замисли за обратния път, който да избере.
3. Разг. Пренебр. За човек — с опак характер; който обича да противоречи, да се противопоставя. Ама че обратен човек, винаги е против.
4. Като същ., ср. Съвършено несходен, противоречащ на друг. Мисля обратното.
• Обратната страна на медала. — Лошата, отрицателната страна на нещо.
• С обратна резба. — Жарг. С хомосексуални наклонности.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- обратин
- убратен
- убратин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | об-ра-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | об-рат-ния | ||
| пълен член | об-рат-ни-ят | ||
| ж. р. | об-рат-на | ||
| членувано | об-рат-на-та | ||
| ср. р. | об-рат-но | ||
| членувано | об-рат-но-то | ||
| мн. ч. | об-рат-ни | ||
| членувано | об-рат-ни-те | ||