заканителен

Речник на българския език

заканѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

заканѝтелна, заканѝтелно, мн. заканѝтелни, прил. Който съдържа и/или изразява закана. Заканителен глас. Заканителен поглед.

Грешни изписвания (15)

  • заканителин
  • заканитилен
  • заканитилин
  • закънителен
  • закънителин
  • закънитилен
  • закънитилин
  • зъканителен
  • зъканителин
  • зъканитилен
  • зъканитилин
  • зъкънителен
  • зъкънителин
  • зъкънитилен
  • зъкънитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ка-ни-те-лен
непълен член за-ка-ни-тел-ния
пълен член за-ка-ни-тел-ни-ят
ж. р. за-ка-ни-тел-на
членувано за-ка-ни-тел-на-та
ср. р. за-ка-ни-тел-но
членувано за-ка-ни-тел-но-то
мн. ч. за-ка-ни-тел-ни
членувано за-ка-ни-тел-ни-те