съдбовен

Речник на българския език

съдбо̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съдбо̀вна, съдбо̀вно, мн. съдбо̀вни, прил. Съдбоносен. Съдбовно решение.
нареч. съдбо̀вно.

Грешни изписвания (3)

  • садбовен
  • садбовин
  • съдбовин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съд-бо-вен
непълен член съд-бов-ния
пълен член съд-бов-ни-ят
ж. р. съд-бов-на
членувано съд-бов-на-та
ср. р. съд-бов-но
членувано съд-бов-но-то
мн. ч. съд-бов-ни
членувано съд-бов-ни-те