натра̀пчив
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
натра̀пчива, натра̀пчиво, мн. натра̀пчиви, прил. Натраплив,
същ. натра̀пчивост, натрапчивостта̀, ж.
същ. натра̀пчивост, натрапчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- натрапчев
- нътрапчев
- нътрапчив
- натрапчеф
- натрапчиф
- нътрапчеф
- нътрапчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нат-рап-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нат-рап-чи-вия | ||
| пълен член | нат-рап-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | нат-рап-чи-ва | ||
| членувано | нат-рап-чи-ва-та | ||
| ср. р. | нат-рап-чи-во | ||
| членувано | нат-рап-чи-во-то | ||
| мн. ч. | нат-рап-чи-ви | ||
| членувано | нат-рап-чи-ви-те | ||