натрапчивост

Речник на българския език

натра̀пчивост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • натрапчевост
  • натрапчевуст
  • натрапчивуст
  • нътрапчевост
  • нътрапчевуст
  • нътрапчивост
  • нътрапчивуст
  • натрапчевос
  • натрапчевус
  • натрапчивос
  • натрапчивус
  • нътрапчевос
  • нътрапчевус
  • нътрапчивос
  • нътрапчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-рап-чи-вост
членувано нат-рап-чи-вост-та
мн.ч. нат-рап-чи-вос-ти
членувано нат-рап-чи-вос-ти-те
звателна форма