достолепие

Речник на българския език

достолепие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дос-то-ле-пие
членувано дос-то-ле-пи-е-то
мн.ч. дос-то-ле-пия
членувано дос-то-ле-пи-я-та