самоуважение

Речник на българския език

самоуважѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Чувство на уважение към себе си. Изпитвам самоуважение.

Грешни изписвания (15)

  • самооважение
  • самоовъжение
  • самоувъжение
  • самуоважение
  • самуовъжение
  • самууважение
  • самуувъжение
  • съмооважение
  • съмоовъжение
  • съмоуважение
  • съмоувъжение
  • съмуоважение
  • съмуовъжение
  • съмууважение
  • съмуувъжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-у-ва-же-ние
членувано са-мо-у-ва-же-ни-е-то
мн.ч. са-мо-у-ва-же-ния
членувано са-мо-у-ва-же-ни-я-та