внушителност

Речник на българския език

внушителност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • внушителнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вну-ши-тел-ност
членувано вну-ши-тел-ност-та
мн.ч. вну-ши-тел-нос-ти
членувано вну-ши-тел-нос-ти-те
звателна форма