институция

Речник на българския език

институ̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. институ̀ции, ж.
1. Сфера на социалните отношения или обществен орган, установени юридически или морално. Институцията на църквата.
2. Учреждение.

Грешни изписвания (11)

  • инстетуцеа
  • инстетуцеъ
  • инстетуцея
  • инстетуциа
  • инстетуциъ
  • инстетуция
  • институцеа
  • институцеъ
  • институцея
  • институциа
  • институциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-ти-ту-ция
членувано ин-с-ти-ту-ци-я-та
мн.ч. ин-с-ти-ту-ции
членувано ин-с-ти-ту-ци-и-те
звателна форма