тактика

Речник на българския език

1. та̀ктика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Съвкупност от средства, начини на действие, насочени към постигането на определена цел; линия на поведение. Военна тактика. Избрана тактика. Сполучлива тактика.
прил. тактѝчески, тактѝческа, тактѝческо, мн. тактѝчески.

Грешни изписвания (3)

  • тактека
  • тактекъ
  • тактикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. так-ти-ка
членувано так-ти-ка-та
мн.ч. так-ти-ки
членувано так-ти-ки-те
звателна форма

2. тактика — ед. ч. непълен член

тактика е производна форма на тактик (ед. ч. непълен член).

3. тактика — бройна форма

тактика е производна форма на тактик (бройна форма).