конюгация

Речник на българския език

конюга̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В биологията — полов процес при някои водорасли и при инфузориите.

Грешни изписвания (11)

  • конюгацеа
  • конюгацеъ
  • конюгацея
  • конюгациа
  • конюгациъ
  • кунюгацеа
  • кунюгацеъ
  • кунюгацея
  • кунюгациа
  • кунюгациъ
  • кунюгация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ню-га-ция
членувано ко-ню-га-ци-я-та
мн.ч. ко-ню-га-ции
членувано ко-ню-га-ци-и-те
звателна форма