ока̀чване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед. Начин за закрепване на автомобилно шаси. Автомобилът е със стабилно окачване.
Грешни изписвания (7)
- окачвани
- окачвъне
- окачвъни
- укачване
- укачвани
- укачвъне
- укачвъни
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | окач-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | окач-ва-не-то | |
| мн.ч. | окач-ва-ния | |
| членувано | окач-ва-ни-я-та |