коопера̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. коопера̀ции, ж.
1. Колективно производствено, търговско или строително обединение, създадено със средства на членовете си. Правя кооперация. Основавам кооперация. Земеделска кооперация.
2. ист. При социализма — трудовокооперативно земеделско стопанство.
1. Колективно производствено, търговско или строително обединение, създадено със средства на членовете си. Правя кооперация. Основавам кооперация. Земеделска кооперация.
2. ист. При социализма — трудовокооперативно земеделско стопанство.
Синоними
Грешни изписвания (47)
- кооперацеа
- кооперацеъ
- кооперацея
- кооперациа
- кооперациъ
- коопирацеа
- коопирацеъ
- коопирацея
- коопирациа
- коопирациъ
- коопирация
- коуперацеа
- коуперацеъ
- коуперацея
- коуперациа
- коуперациъ
- коуперация
- коупирацеа
- коупирацеъ
- коупирацея
- коупирациа
- коупирациъ
- коупирация
- куоперацеа
- куоперацеъ
- куоперацея
- куоперациа
- куоперациъ
- куоперация
- куопирацеа
- куопирацеъ
- куопирацея
- куопирациа
- куопирациъ
- куопирация
- кууперацеа
- кууперацеъ
- кууперацея
- кууперациа
- кууперациъ
- кууперация
- куупирацеа
- куупирацеъ
- куупирацея
- куупирациа
- куупирациъ
- куупирация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-о-пе-ра-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ко-о-пе-ра-ци-я-та | |
| мн.ч. | ко-о-пе-ра-ции | |
| членувано | ко-о-пе-ра-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |